Изразът „Първите седем годинки ти липсват” е познат на всички ни. Той се използва като критика към деца и възрастни, които се държат невъзпитано. Известно е, че първите седем години от живота на детето са най-важни за неговото възпитание и изграждането на характера му. За родителите остава тежката задача да възпитат детето си така, че гореспоменатият израз да не се отнася за него. Книгите, изписани по въпроса с възпитанието, са хиляди и още хиляди няма да бъдат достатъчни. Огромният обем от понякога противоречива информация обърква родителите. Освен това детето рядко реагира по очаквания то нас начин, и така ни предизвиква към погрешни стъпки. В тази статия сме се опитали да обобщим някой по-важни съвети, които със сигурност ще ви бъдат от полза. Не крещете!
Истеричните родители предизвикват истерия и у децата или изграждат чувство за неувереност в детето, вследствие на което то остава свито и срамежливо. Когато искате да се скарате или да направите забележка, направете го с тих, но строг глас. Надвикването не придава по-голяма тежест на думите ви.
Внимавайте с думата „Не”!
Още от бебешка възраст детето постоянно чува „Не, не…”, и това е една от първите думи които произнася. Понякога дори я повтаря докато върши някоя беля. Опитайте се да казвате „Не!” само за важни неща и колкото се може по-рядко. Когато обаче сте забранили нещо, не променяйте мнението си. Не позволявайте на детето да ви се налага, чрез мрънкане и искане. Хлапето трябва да е наясно, че „не” означава „не” и край.
Не бийте децата си!
Боят е морално остаряла и неуспешна техника за възпитание. Случаите, в които е допустимо да ударите шамар на детето са много малко, а ако бъдем откровени, най-добре би било, да няма такива случаи. Уважението и страхът са две много различни неща и с бой няма да спечелите уважението на детето си. А децата, които изпитват страх от родителите си, понякога получават дори психически увреждания и говорни дефекти в по-късен етап.
Възпитавайте детето в разбирателство!
Не се карайте пред детето за нищо, а най–малко по повод неговото възпитание. Дори и да сте различно мнение обсъдете вариантите и вземете общо решение. Не позволявайте, детето да определя единия от вас като „добрият”, а другият да бъде „лошият”. Важното е да има разбирателство и хармония помежду ви. Така то ще се научи да уважава мнението ви и ще расте в хармонична среда у дома.
Говорете с детето!
Не пренебрегвайте необходимостта на детето ви от разговори и споделяне. Както всички, когато се приберат вечер, искат да споделят деня си с близките си, така и вашето дете чака с нетърпение този момент. Дори и неговите дребни проблеми да изглеждат незначителни във вашите очи, за него те са важни и го притесняват. Изслушайте го, дайте му разумен съвет, помогнете му да разреши проблема си. В тези невинни детски ситуации се възпитава характерът му.
Стимулирайте фантазията на детето си!
Когато видите, че детето ви си измисля разни неща, се опитайте да разграничите кое е реално и кое наужким, но не възпирайте фантазията му. За децата фантазията помага да развиват мисълта си, бъдете винаги заинтересовани от неговите истории и игри.
Показвайте любовта си!
Децата имат огромна нужда от любовта ви и трябва да бъдат уверени в нея. Ако го обграждате с нежност и обич, няма да го разглезите, а ще го научите да цени обичта и уважението, които е редно да царят във всяко семейство. Освен това така ще възпитате уверен в себе си човек.
Дайте възможност на детето да бъде съпричастно!
Позволете на детето да участва в домакинските работи от ранна детска възраст, дори и да ви пречи повече отколкото да ви помага. Така ще го възпитате да участва и да помага, когато порасне достатъчно и няма да свикне с това, някой друг винаги да прави всичко около него.
Дайте му малко самостоятелност!
Опитайте се да отделите детето от „полата си”, или може би вие да се отделите поне на метър от него. Не бъдете „майка-орлица”, необходимо е само да наблюдавате детето, за да не пострада и да не нарани някой друг, а когато си играе с други деца или се занимава с нещо друго безопасно за него, го оставете да бъде самостоятелно. Не му казвайте постоянно какво да прави, така ще стане неуверено и ще се страхува да взима решения само.
понеделник, 27 септември 2010 г.
Възпитанието се учи от родителите
От вкъщи започва ученето на добрите маниери. Всеки родител предава един вид код на поведение на своите деца. Не сте ли се замисляли понякога, защо в някои случаи повтаряте поведението на своите родители? Защо се питате как биха реагирали те? Дори правите част от техните грешки? Ами просто е – като деца сте ги наблюдавали какво правят, как говорят по телефона, как се държат на масата, домакинстват и т.н.
Не се учудвайте тогава, че и вашето дете ви копира още от първата си година. Когато изисквате разни неща от него като: “Кажи “Здравей”, “Извини се” и т.н. не забравяйте, че вие също трябва да спазвате тези правила. Детето помни действията ви, а не думите.
Доброто възпитание, в добри обноски, означава да научите детето си да общува правилно с другите хора, да се държи приемливо на чужди места, и в различни ситуации, да научи и владее правилата на културно поведение. Да изградите добри маниери в детето е част от цялостния възпитателен процес на малкия човек. Цяло изкуство си е да ръководите едно дете през времето на неговото израстване, за да му помогнете да се развие хармонично, да реализира заложбите си.
Правилата за добри обноски се базират на уважението към личността, с която детето общува. А потребността от общуване е заложена еволюционно в човека от ранна възраст. Още усмивката е началото на неговото емоционално и социално развитие. Затова, започнете да възпитавате детето в тази насока, колкото се може по-рано. Всички знаем поговорката за първите седем години от живота, тя не е само празни приказки, в нея има голяма истина. Затова не ги пропускайте. Обикновено към година, година и половина малкото вече ходи стабилно, опитва се да имитира всяко ваше действие, иска да се храни само, и по всякакъв начин изучава заобикалящият го свят. Постарайте се първите думички, на които го научите да са добри и вежливи.
Най-добре ще разбере в конкретната ситуация: “Кажи “Мерси!” на баба за хубавия подарък.”, “Кажи “Добър ден” на какичката.”. Но прилагайте и вие същите методи, благодарете му, когато ви подава нещо, похвалете го за проявена вежливост. Направете му забележка, ако не се държи добре. Пред него обсъждайте поведението на други хора, и давайте такива, който са добре възпитани, за пример. Заедно четете книжки и гледайте филмчета или предавания за добрите обноски. Нека всеки един ден научава по нещо ново за добрите маниери.
Много е важно да научите детето на добри хигиенни навици още от много малко. То бързо ще запомни, че се храним след като са измити ръчичките, сложена е салфетка и масата е подредена. Учете тригодишното да се храни бавно и чисто, да изказва мнението си за храната, и ако не може да се справи да иска помощ.
Когато говорите по телефона е нормално да искате да се концентрирате върху разговора, а не някой да ви крещи на главата. Затова научете малкото да пази тишина, докато провеждате разговор. По този начин то ще се научи да уважава разговора между двама души без да се намесва.
Освен с думи, ние също така общуваме и с езика на тялото си. Има някой действия, които изразяват добри обноски, както и поздрава. Нека ви вижда как се ръкувате с някой при среща, отстъпвате място на възрастен човек или се изправяте в знак на уважение към друг. Наместването на стола и отварянето на вратата на някой също е свързано с добрите обноски. Това са също толкова важни прояви, както и речевите поздрави, затова се старайте да ги правите и самите вие, ако искате детето ви да е възпитано.
Не се учудвайте тогава, че и вашето дете ви копира още от първата си година. Когато изисквате разни неща от него като: “Кажи “Здравей”, “Извини се” и т.н. не забравяйте, че вие също трябва да спазвате тези правила. Детето помни действията ви, а не думите.
Доброто възпитание, в добри обноски, означава да научите детето си да общува правилно с другите хора, да се държи приемливо на чужди места, и в различни ситуации, да научи и владее правилата на културно поведение. Да изградите добри маниери в детето е част от цялостния възпитателен процес на малкия човек. Цяло изкуство си е да ръководите едно дете през времето на неговото израстване, за да му помогнете да се развие хармонично, да реализира заложбите си.
Правилата за добри обноски се базират на уважението към личността, с която детето общува. А потребността от общуване е заложена еволюционно в човека от ранна възраст. Още усмивката е началото на неговото емоционално и социално развитие. Затова, започнете да възпитавате детето в тази насока, колкото се може по-рано. Всички знаем поговорката за първите седем години от живота, тя не е само празни приказки, в нея има голяма истина. Затова не ги пропускайте. Обикновено към година, година и половина малкото вече ходи стабилно, опитва се да имитира всяко ваше действие, иска да се храни само, и по всякакъв начин изучава заобикалящият го свят. Постарайте се първите думички, на които го научите да са добри и вежливи.
Най-добре ще разбере в конкретната ситуация: “Кажи “Мерси!” на баба за хубавия подарък.”, “Кажи “Добър ден” на какичката.”. Но прилагайте и вие същите методи, благодарете му, когато ви подава нещо, похвалете го за проявена вежливост. Направете му забележка, ако не се държи добре. Пред него обсъждайте поведението на други хора, и давайте такива, който са добре възпитани, за пример. Заедно четете книжки и гледайте филмчета или предавания за добрите обноски. Нека всеки един ден научава по нещо ново за добрите маниери.
Много е важно да научите детето на добри хигиенни навици още от много малко. То бързо ще запомни, че се храним след като са измити ръчичките, сложена е салфетка и масата е подредена. Учете тригодишното да се храни бавно и чисто, да изказва мнението си за храната, и ако не може да се справи да иска помощ.
Когато говорите по телефона е нормално да искате да се концентрирате върху разговора, а не някой да ви крещи на главата. Затова научете малкото да пази тишина, докато провеждате разговор. По този начин то ще се научи да уважава разговора между двама души без да се намесва.
Освен с думи, ние също така общуваме и с езика на тялото си. Има някой действия, които изразяват добри обноски, както и поздрава. Нека ви вижда как се ръкувате с някой при среща, отстъпвате място на възрастен човек или се изправяте в знак на уважение към друг. Наместването на стола и отварянето на вратата на някой също е свързано с добрите обноски. Това са също толкова важни прояви, както и речевите поздрави, затова се старайте да ги правите и самите вие, ако искате детето ви да е възпитано.
Ценност номер едно за децата – честността
Една от основните ни задачи като родители е да изградим у детето ни любов към истината. И не като постоянно го поучаваме кое е добро и лошо, а като използваме всяка възможност да му показваме чрез нашите действия защо е добре да се казва истината.
То трябва да разбере, че казването на истината е много по-добре, отколкото една лъжа, защото дори и след казването на истината да се появи проблем, след време ще е получило доверието на приятели, родители и приятели към него.
Истина, свобода и доверие
А защо именно свобода? Защото всъщност след като всеки път казва истината, неговата свобода и отговорности ще се увеличават от вас, тъй като вие ще вярвате в него и неговата преценка, а като действате така ще му дадете да разбере, че честността е нещо много хубаво, което трябва да е като даденост за всеки човек. Но трябва да знаете, че честността не бива да е едностранна, както изисквате това от детето си, така и вие трябва да сте честни с него, за да бъдете неговия добър пример, а също така и то да ви има доверие, че след като сте му казали нещо, то наистина е така.
За да го научим на това качество трябва не само много търпение и разбиране, но и намирането на подходящите думи, в подходящото време. Ако например сме решили да го пуснем само на екскурзия или лагер, трябва ясно да му обясним, че го правим, защото самото то си го е извоювало, бидейки честно към нас като към родители. Затова не забравяйте, когато детето е било честно с нас, да го похвалите и да му обясните, че е направило добро дело, за да знае то занапред колко висока стойност има казаната истина.
Честни приятели
Възпитавайки детето в честност вие ще го научите как да си подбира приятелите, т.е. ще си търси приятели, които също са честни, защото лъжата ще го кара да се чувства некомфортно. А и човек, който лъже ще е абсолютно несъвместим с неговия приятелски кръг, ето защо ще го кара да страни от него и от всички деца, които лъжат. От това автоматично следва, че то самото няма да лъже приятелите си и по този начин ще се научи да цени приятелството и да го възприема като цяло като обещание за честност.
Аз лъжец ли съм?
Много трябва да внимаваме с лъжите и тяхното казване, когато върви процеса на възпитание. Около седемгодишната си възраст всички деца са много чувствителни към лъжите и думите, с които го наричате, така че внимавайте да не се отплеснете, ако започнете да го наричате “лъжльо” доста често накрая то наистина ще почне да ви лъже. След като е казало някоя лъжа, трябва да го поправите, но не бива да осъждате поведението му, а по скоро със сериозен тон да му обърнете внимание на това. Може и да се разстрои и да се разплаче, но така поне ще сте сигурни, че ще има напредък и малкото ще се отдалечи постепенно от лъжата и измамата.
Тук не лъжем!
Средата, която цари в дома ви е от решаващо значение за малкия човек, като му дава пример на поведение. Ако например някой ви потърси по телефона, но в момента не ви се говори и накарате да кажат, че ви няма, така може и да се отървете от досадника, но безспорно ще дадете лош пример на детето си. Как тогава то да казва само истината, след като вижда как мама лъже с такава лекота? За децата всяка дума е точно това, което чуват, за тях няма благородна лъжа, лъжата си е лъжа.
Прошка и наказание
В момента, в който детето си признае за някоя лоша постъпка, непременно трябва да го похвалите, а не да почвате да му се карате и веднага да го накажете. Така ще го подтикнете никога повече да не ви споделя. Вместо това го похвалете, че ви е казало истината и е било честно, и му обяснете, че винаги когато каже истината, ще получи прошка, но няма да бъде простена самата лоша постъпка, което то е извършило и ето защо трябва да си понесе наказанието. Т.е. прошката и похвалата са за него, а наказанието за лошата постъпка.
Бъдете внимателни с телевизията
Както при всяка една възпитателна дейност, телевизионните предавания само за няколко минути могат да съсипят всичките ви усилия. Вие казвате на детето колко е добра истината и в същото време то вижда как любимият му герой лъже. Направо сте си пред изгубена кауза. Въпреки всичко телевизията може да е средство и за възпитание, но трябва внимателно да се отсяват нещата, които то трябва да гледа.
То трябва да разбере, че казването на истината е много по-добре, отколкото една лъжа, защото дори и след казването на истината да се появи проблем, след време ще е получило доверието на приятели, родители и приятели към него.
Истина, свобода и доверие
А защо именно свобода? Защото всъщност след като всеки път казва истината, неговата свобода и отговорности ще се увеличават от вас, тъй като вие ще вярвате в него и неговата преценка, а като действате така ще му дадете да разбере, че честността е нещо много хубаво, което трябва да е като даденост за всеки човек. Но трябва да знаете, че честността не бива да е едностранна, както изисквате това от детето си, така и вие трябва да сте честни с него, за да бъдете неговия добър пример, а също така и то да ви има доверие, че след като сте му казали нещо, то наистина е така.
За да го научим на това качество трябва не само много търпение и разбиране, но и намирането на подходящите думи, в подходящото време. Ако например сме решили да го пуснем само на екскурзия или лагер, трябва ясно да му обясним, че го правим, защото самото то си го е извоювало, бидейки честно към нас като към родители. Затова не забравяйте, когато детето е било честно с нас, да го похвалите и да му обясните, че е направило добро дело, за да знае то занапред колко висока стойност има казаната истина.
Честни приятели
Възпитавайки детето в честност вие ще го научите как да си подбира приятелите, т.е. ще си търси приятели, които също са честни, защото лъжата ще го кара да се чувства некомфортно. А и човек, който лъже ще е абсолютно несъвместим с неговия приятелски кръг, ето защо ще го кара да страни от него и от всички деца, които лъжат. От това автоматично следва, че то самото няма да лъже приятелите си и по този начин ще се научи да цени приятелството и да го възприема като цяло като обещание за честност.
Аз лъжец ли съм?
Много трябва да внимаваме с лъжите и тяхното казване, когато върви процеса на възпитание. Около седемгодишната си възраст всички деца са много чувствителни към лъжите и думите, с които го наричате, така че внимавайте да не се отплеснете, ако започнете да го наричате “лъжльо” доста често накрая то наистина ще почне да ви лъже. След като е казало някоя лъжа, трябва да го поправите, но не бива да осъждате поведението му, а по скоро със сериозен тон да му обърнете внимание на това. Може и да се разстрои и да се разплаче, но така поне ще сте сигурни, че ще има напредък и малкото ще се отдалечи постепенно от лъжата и измамата.
Тук не лъжем!
Средата, която цари в дома ви е от решаващо значение за малкия човек, като му дава пример на поведение. Ако например някой ви потърси по телефона, но в момента не ви се говори и накарате да кажат, че ви няма, така може и да се отървете от досадника, но безспорно ще дадете лош пример на детето си. Как тогава то да казва само истината, след като вижда как мама лъже с такава лекота? За децата всяка дума е точно това, което чуват, за тях няма благородна лъжа, лъжата си е лъжа.
Прошка и наказание
В момента, в който детето си признае за някоя лоша постъпка, непременно трябва да го похвалите, а не да почвате да му се карате и веднага да го накажете. Така ще го подтикнете никога повече да не ви споделя. Вместо това го похвалете, че ви е казало истината и е било честно, и му обяснете, че винаги когато каже истината, ще получи прошка, но няма да бъде простена самата лоша постъпка, което то е извършило и ето защо трябва да си понесе наказанието. Т.е. прошката и похвалата са за него, а наказанието за лошата постъпка.
Бъдете внимателни с телевизията
Както при всяка една възпитателна дейност, телевизионните предавания само за няколко минути могат да съсипят всичките ви усилия. Вие казвате на детето колко е добра истината и в същото време то вижда как любимият му герой лъже. Направо сте си пред изгубена кауза. Въпреки всичко телевизията може да е средство и за възпитание, но трябва внимателно да се отсяват нещата, които то трябва да гледа.
Ако то ви удари, или когато невинното ангелче стане свирепо зверче…
Как ще реагирате ако вашето дете ви удари? Не говорим за побеснелите тийнейджъри, там нещата са доста по-различни. Тук става дума за сладкото ви детенце, когато е на три или четири години. Виждала съм често подобни сцени, особено по детските площадки. Трябва да си тръгнат, майката казва на детето, че е време за обяд, започва да събира кофички и лопатки от пясъка и изведнъж – прааас! Малката лигла, която преди това 15 минути се е тръшкала, че не иска да тръгва, ви удря, защото вие сте категорични. Как ще реагирате?
Подобна ситуация е доста унизителна. Подобна ситуация, според мен изисква решение, което много често се прилага от дресьорите на кучета. Добрият дресьор никога не бие кучето си. Добрият родител бие детето си само в краен случай и никога пред погледа на случайни хора или просто трети лица. Няма начин да ме убедите, че боят не помага. Има ситуации, в които не може да се разминете без да шляпнете малкия палавник по дупето. Ето за този бой говорим. Останалото вече се третира като малтретиране.
Ако вашето дете ви удари, бъдете категорични. Хванете му ръцете и му обяснете да не го прави повече, защото сте по – силни от него. Демонстрацията на сила трябва да стане без посредничеството на болката. Отдалечете се заедно, а ако то продължава да буйства, просто го оставете да се тръшка, без да правите нищо. Трябва да му покажете кой командва и кой трябва да слуша. В никакъв случай не трябва да се правите, че не сте забелязали това, че ви е ударил, или да го превръщате в игра. Ясно и категорично кажете: „Не!“
Не подстрекавайте децата да изпадат в състояние, което може да провокира удар от тяхна страна. Има много начини, чрез които може да се наложите, без да е необходимо вие или то да използвате сила. И при кучетата, както и при децата трябва да сте категорични. Компромис само в краен случай. И при децата, както и при мъжете, трябва да извъртите така нещата, че вашето мнение да се окаже тяхно решение и не на последно място – действие. Добре ще е ако може да внушите на хлапето, че силата не решава проблемите. Наблюдавайте го и ако забележите, че агресивните му изблици са зачестили, или ако то ги използва като решение на определени ситуации в детските ясли или у дома – консултирайте се със специалист.
Подобна ситуация е доста унизителна. Подобна ситуация, според мен изисква решение, което много често се прилага от дресьорите на кучета. Добрият дресьор никога не бие кучето си. Добрият родител бие детето си само в краен случай и никога пред погледа на случайни хора или просто трети лица. Няма начин да ме убедите, че боят не помага. Има ситуации, в които не може да се разминете без да шляпнете малкия палавник по дупето. Ето за този бой говорим. Останалото вече се третира като малтретиране.
Ако вашето дете ви удари, бъдете категорични. Хванете му ръцете и му обяснете да не го прави повече, защото сте по – силни от него. Демонстрацията на сила трябва да стане без посредничеството на болката. Отдалечете се заедно, а ако то продължава да буйства, просто го оставете да се тръшка, без да правите нищо. Трябва да му покажете кой командва и кой трябва да слуша. В никакъв случай не трябва да се правите, че не сте забелязали това, че ви е ударил, или да го превръщате в игра. Ясно и категорично кажете: „Не!“
Не подстрекавайте децата да изпадат в състояние, което може да провокира удар от тяхна страна. Има много начини, чрез които може да се наложите, без да е необходимо вие или то да използвате сила. И при кучетата, както и при децата трябва да сте категорични. Компромис само в краен случай. И при децата, както и при мъжете, трябва да извъртите така нещата, че вашето мнение да се окаже тяхно решение и не на последно място – действие. Добре ще е ако може да внушите на хлапето, че силата не решава проблемите. Наблюдавайте го и ако забележите, че агресивните му изблици са зачестили, или ако то ги използва като решение на определени ситуации в детските ясли или у дома – консултирайте се със специалист.
петък, 17 септември 2010 г.
Къде да почивате с малко дете на море или на планина?
Лято е! Време за почивка. Това е сезона от който максимално трябва да се възползваме и да бъдем колкото се може по-дълго време на въздух с бебето или малкото дете. Къде е най-подходящото място за почивка планината или морето? И планината и морето имат своите предимства, но като майка с малко дете при избора на оферта за почивка ме интересуват няколко критерия които ще разгледам по-долу.
При избора на курорт, хотел/комплекс за почивка на море с дете най-важното за мен е:
1. Близостта на поликлиника или болница където в случай на спешност мога да разчитам на педиатър. Все пак лятото е сезона на летни морски вируси, а децата са най-уязвими в това отношение.
2. Достатъчно тревни площи за разходка с малки деца
3.Близост на хотела/комплекса до плажа
4.Забавления които предлага комплекса или хотела, като анимация, програма за децата, детска площадка, детски обезопасен басейн
5. Чист и поддържан плаж
6. All inclusive – не се налага излизането извън хотела, търсене и чакане по заведения за да си намериш маса. Съответно не се налага и да ходим на далече с дете, което лесно се изморява и започва да мрънка.
6. Стая която се чисти редовно; има хубава храна и добро обслужване.
Ето няколко интересни и подходящи оферти за почивка за семейни с деца на море в България.
Албена е затворен комплекс с поддържани тревни площи и хотели на първа линия, предлага интересни предложения почивка в Албена, почивка на море all inclusive хотел Рубин 4* в курорта Св.Константин и Елена.
При избора на курорт, хотел/комплекс за почивка на планина с дете.
През лятото планинските курорти със сигурност предлагат тишина и спокойствие, с което не могат да се похвалят морските курорти по това време на годината. Има зеленина в изобилие и много пътеки и места за разходка. Повече шум и хора може да има през съботите и неделите, когато планинските курорти се пълнят повече с хора. Предимство е че офертите за почивка на планина са на доста изгодни цени.
При избора на курорт, хотел/комплекс за почивка на море с дете най-важното за мен е:
1. Близостта на поликлиника или болница където в случай на спешност мога да разчитам на педиатър. Все пак лятото е сезона на летни морски вируси, а децата са най-уязвими в това отношение.
2. Достатъчно тревни площи за разходка с малки деца
3.Близост на хотела/комплекса до плажа
4.Забавления които предлага комплекса или хотела, като анимация, програма за децата, детска площадка, детски обезопасен басейн
5. Чист и поддържан плаж
6. All inclusive – не се налага излизането извън хотела, търсене и чакане по заведения за да си намериш маса. Съответно не се налага и да ходим на далече с дете, което лесно се изморява и започва да мрънка.
6. Стая която се чисти редовно; има хубава храна и добро обслужване.
Ето няколко интересни и подходящи оферти за почивка за семейни с деца на море в България.
Албена е затворен комплекс с поддържани тревни площи и хотели на първа линия, предлага интересни предложения почивка в Албена, почивка на море all inclusive хотел Рубин 4* в курорта Св.Константин и Елена.
При избора на курорт, хотел/комплекс за почивка на планина с дете.
През лятото планинските курорти със сигурност предлагат тишина и спокойствие, с което не могат да се похвалят морските курорти по това време на годината. Има зеленина в изобилие и много пътеки и места за разходка. Повече шум и хора може да има през съботите и неделите, когато планинските курорти се пълнят повече с хора. Предимство е че офертите за почивка на планина са на доста изгодни цени.
Лятна ваканция с деца – списък на най-необходимите неща
Дойде време да стягаме и ние багажа за морето и за да не пропусна нещо важно една седмица преди това започнах да си правя списък какво трябва да взема за малката ми дъщеря. Реших, че тази информация ще бъде полезна и за други майки, затова публикувам списъка който изготвих за предстоящото ни пътуване.
Списък на най-необходимите неща когато пътуваме с малко дете на море.
Списък на най-необходимите неща когато пътуваме с малко дете на море.
- Слънчезащитен крем. На пазара се предлагат много и най-различни марки детски слънчезащитни кремове. Важно е да знаем, че не всички от тях са подходящи за деца под 2-3 години. Аз лично купих на Адерма 30фактор, защото Адерма е медицинска козметика, а 30фактор е напълно достатъчен. Фактор 50 съдържа много повече химия, по този въпрос говориха наскоро в едно ТВ предаване.
- Шапка, тънка памучна блуза. Водоустойчиви памперси
- Здравната книжка на детето, в случай че се наложи да ползваме лекарски услуги.
- Два вида сандали. Едните са кожени, другите са като джапанки, подходящи за джапане във вода.
- Термометър и малко лекарства, като панадол, риванол, смекта и някой хомеопатични лекарства.
- Бански за малки детски дупета
- Ролон на Чико против комари.
Полезни книги за кърмене, идеи за детски игри, хранене
РАЗВИВАЙ ПРАВИЛНО УМА НА ДЕТЕТО! КАК?
„Всяко дете в момента на раждането си има по-голям умствен потенциал от този, който някога е демонстрирал Леонардо да Винчи. Колкото по-рано започнете да го развивате, толкова по-лесно ще го научите. Дайте на детето различни възможности, направете го с радост и обич, а след това се отдръпнете”.
Глен Доман, създател на революционна методика за изпреварващо развитие в ранна възраст.
Кой не иска неговото дете да е най-умното, най-образованото и най-успешното? Всички знаем, че ученето започва от раждането. Как да помогнем на детето си да учи с радост и настроение под формата на игра? Как да разберем кое е полезно за него и кое съответства на естествения му вътрешен план? Как се възпитава любознателност? Как да научим детето бързо да смята, чете и пише?
Тази книга ще ви разкрие много тайни за ранното и изпреварващо развитие на детето. Ще се срещнете с най-известните специалисти в областта на ранната педагогика: Мария Монтесори, Глен Доман, Татяна и Сергей Никитини.
Ще намерите и сто игри за трениране на интелекта. Сами ще се уверите, че развитието на умствените способности е леко и забавно!
Подсъзнанието може всичко – за деца от 3 до 12 години
Помогнете нa детето cи дa нaмеpи пpиятели и дa бъде здpaво – повишете caмоувaжението му.
Oкaжете помощ нa детето cи пpи пpеодолявaне нa тpудноcтите – покaжете нa детето cи кaкa дa пpемaхвa лошите миcли.
Haучете децaтa cи дa използвaт cилaтa нa миcълтa.
Haпpaвете по-добъp вcеки ден от животa им… и от вaшия живот.
Изпълненa c интеpеcни cлучки и пpекpacни илюcтpaции, книгaтa “Подcъзнaнието може вcичко зa децa” пpедлaгa безбpой новaтоpcки и пpaктични нaчини дa вдъхновите децaтa дa покaжaт нaй-добpото, нa което ca cпоcобни. Taзи толковa полезнa книгa изобилcтвa от пpозpения, пpедложения и иcтоpии, зaимcтвaни от пpогpaмaтa зa Cилaтa нa миcълтa зa децa, пpедcтaвянa по целия cвят нa децa от 3 до 12 години. Пpеднaзнaченa зa pодители, нacтaвници и учители, тaзи книгa дaвa пpекpacни cъвети зa товa кaк дa пpедaдем нa децaтa cи вaжни житейcки умения още в paннa възpacт, умения, които ще им бъдaт от ползa пpез целия им живот.
Книга за кърменето, Хана Лотроп
Оcвен инфoрмaция зa предимcтвaтa нa кърменетo, книгaтa cъдържa и мнoгoбрoйни прaктичеcки cъвети зa:
• пoдгoтoвкaтa зa рaждaне и кърмене
• xрaненетo и режимa нa кърмaчкaтa
• пoзвoлените и непoзвoлените медикaменти
• прoблемите при кърмене и тяxнoтo преoдoлявaне.
„Всяко дете в момента на раждането си има по-голям умствен потенциал от този, който някога е демонстрирал Леонардо да Винчи. Колкото по-рано започнете да го развивате, толкова по-лесно ще го научите. Дайте на детето различни възможности, направете го с радост и обич, а след това се отдръпнете”.
Глен Доман, създател на революционна методика за изпреварващо развитие в ранна възраст.
Кой не иска неговото дете да е най-умното, най-образованото и най-успешното? Всички знаем, че ученето започва от раждането. Как да помогнем на детето си да учи с радост и настроение под формата на игра? Как да разберем кое е полезно за него и кое съответства на естествения му вътрешен план? Как се възпитава любознателност? Как да научим детето бързо да смята, чете и пише?
Тази книга ще ви разкрие много тайни за ранното и изпреварващо развитие на детето. Ще се срещнете с най-известните специалисти в областта на ранната педагогика: Мария Монтесори, Глен Доман, Татяна и Сергей Никитини.
Ще намерите и сто игри за трениране на интелекта. Сами ще се уверите, че развитието на умствените способности е леко и забавно!
Подсъзнанието може всичко – за деца от 3 до 12 години
Помогнете нa детето cи дa нaмеpи пpиятели и дa бъде здpaво – повишете caмоувaжението му.
Oкaжете помощ нa детето cи пpи пpеодолявaне нa тpудноcтите – покaжете нa детето cи кaкa дa пpемaхвa лошите миcли.
Haучете децaтa cи дa използвaт cилaтa нa миcълтa.
Haпpaвете по-добъp вcеки ден от животa им… и от вaшия живот.
Изпълненa c интеpеcни cлучки и пpекpacни илюcтpaции, книгaтa “Подcъзнaнието може вcичко зa децa” пpедлaгa безбpой новaтоpcки и пpaктични нaчини дa вдъхновите децaтa дa покaжaт нaй-добpото, нa което ca cпоcобни. Taзи толковa полезнa книгa изобилcтвa от пpозpения, пpедложения и иcтоpии, зaимcтвaни от пpогpaмaтa зa Cилaтa нa миcълтa зa децa, пpедcтaвянa по целия cвят нa децa от 3 до 12 години. Пpеднaзнaченa зa pодители, нacтaвници и учители, тaзи книгa дaвa пpекpacни cъвети зa товa кaк дa пpедaдем нa децaтa cи вaжни житейcки умения още в paннa възpacт, умения, които ще им бъдaт от ползa пpез целия им живот.
Книга за кърменето, Хана Лотроп
Оcвен инфoрмaция зa предимcтвaтa нa кърменетo, книгaтa cъдържa и мнoгoбрoйни прaктичеcки cъвети зa:
• пoдгoтoвкaтa зa рaждaне и кърмене
• xрaненетo и режимa нa кърмaчкaтa
• пoзвoлените и непoзвoлените медикaменти
• прoблемите при кърмене и тяxнoтo преoдoлявaне.
Абонамент за:
Публикации (Atom)