Изразът „Първите седем годинки ти липсват” е познат на всички ни. Той се използва като критика към деца и възрастни, които се държат невъзпитано. Известно е, че първите седем години от живота на детето са най-важни за неговото възпитание и изграждането на характера му. За родителите остава тежката задача да възпитат детето си така, че гореспоменатият израз да не се отнася за него. Книгите, изписани по въпроса с възпитанието, са хиляди и още хиляди няма да бъдат достатъчни. Огромният обем от понякога противоречива информация обърква родителите. Освен това детето рядко реагира по очаквания то нас начин, и така ни предизвиква към погрешни стъпки. В тази статия сме се опитали да обобщим някой по-важни съвети, които със сигурност ще ви бъдат от полза. Не крещете!
Истеричните родители предизвикват истерия и у децата или изграждат чувство за неувереност в детето, вследствие на което то остава свито и срамежливо. Когато искате да се скарате или да направите забележка, направете го с тих, но строг глас. Надвикването не придава по-голяма тежест на думите ви.
Внимавайте с думата „Не”!
Още от бебешка възраст детето постоянно чува „Не, не…”, и това е една от първите думи които произнася. Понякога дори я повтаря докато върши някоя беля. Опитайте се да казвате „Не!” само за важни неща и колкото се може по-рядко. Когато обаче сте забранили нещо, не променяйте мнението си. Не позволявайте на детето да ви се налага, чрез мрънкане и искане. Хлапето трябва да е наясно, че „не” означава „не” и край.
Не бийте децата си!
Боят е морално остаряла и неуспешна техника за възпитание. Случаите, в които е допустимо да ударите шамар на детето са много малко, а ако бъдем откровени, най-добре би било, да няма такива случаи. Уважението и страхът са две много различни неща и с бой няма да спечелите уважението на детето си. А децата, които изпитват страх от родителите си, понякога получават дори психически увреждания и говорни дефекти в по-късен етап.
Възпитавайте детето в разбирателство!
Не се карайте пред детето за нищо, а най–малко по повод неговото възпитание. Дори и да сте различно мнение обсъдете вариантите и вземете общо решение. Не позволявайте, детето да определя единия от вас като „добрият”, а другият да бъде „лошият”. Важното е да има разбирателство и хармония помежду ви. Така то ще се научи да уважава мнението ви и ще расте в хармонична среда у дома.
Говорете с детето!
Не пренебрегвайте необходимостта на детето ви от разговори и споделяне. Както всички, когато се приберат вечер, искат да споделят деня си с близките си, така и вашето дете чака с нетърпение този момент. Дори и неговите дребни проблеми да изглеждат незначителни във вашите очи, за него те са важни и го притесняват. Изслушайте го, дайте му разумен съвет, помогнете му да разреши проблема си. В тези невинни детски ситуации се възпитава характерът му.
Стимулирайте фантазията на детето си!
Когато видите, че детето ви си измисля разни неща, се опитайте да разграничите кое е реално и кое наужким, но не възпирайте фантазията му. За децата фантазията помага да развиват мисълта си, бъдете винаги заинтересовани от неговите истории и игри.
Показвайте любовта си!
Децата имат огромна нужда от любовта ви и трябва да бъдат уверени в нея. Ако го обграждате с нежност и обич, няма да го разглезите, а ще го научите да цени обичта и уважението, които е редно да царят във всяко семейство. Освен това така ще възпитате уверен в себе си човек.
Дайте възможност на детето да бъде съпричастно!
Позволете на детето да участва в домакинските работи от ранна детска възраст, дори и да ви пречи повече отколкото да ви помага. Така ще го възпитате да участва и да помага, когато порасне достатъчно и няма да свикне с това, някой друг винаги да прави всичко около него.
Дайте му малко самостоятелност!
Опитайте се да отделите детето от „полата си”, или може би вие да се отделите поне на метър от него. Не бъдете „майка-орлица”, необходимо е само да наблюдавате детето, за да не пострада и да не нарани някой друг, а когато си играе с други деца или се занимава с нещо друго безопасно за него, го оставете да бъде самостоятелно. Не му казвайте постоянно какво да прави, така ще стане неуверено и ще се страхува да взима решения само.
Няма коментари:
Публикуване на коментар